Днес половината български участници в Европа ще разберат своите съперници. Напълно е възможно шампионът на страната да стартира срещу отбори като ФК Рил от Уелс или казахстанския Актобе.

Пратеният да рита в Лига Европа Черно море има прекрасната възможност да разшири футболната си география с гостуване на Гарабаг Агдам в Азербайджан или на бойкия Крюсейдърс от Северна Ирландия. Направих си труда да сметна колко е разстоянието от Варна до Кишинеу, столицата на Молдова, която също очаква бронзовите ни медалисти с цели две възможностти - Дачия и Зимбру. Точно 601 километра. Почти колкото това до София, където вероятно варненци ще играят домакинските си срещи. Безсмислие или абсурд?

Същият въпрос може да се зададе и за ЦСКА заради почти престъпно пропуснатата възможност на клуба да подобри своя все по-плачевен коефициент в Европа. Но днес армейците нямат отношение към жребия

Подигравателен или не, той дава прекрасната възможност за трупане на точки. ЦСКА ще тръгне чак от третия квалификационен кръг в Лига Европа. Очакват го сравнително приемливи и поносими съперници. Но след това идва последната фаза преди групите, където става по-деликатно. Така при пословичния си карък при жребия в началото на месец август, играчите на Любо Пенев могат да имат цифром и словом само два възможни съперника. Вярно, ситуацията е още по-комплицирана при Литекс, който стартира именно от този 4-и квалификационен кръг. При лоша съдба и отпадане ловчанлии ще имат в актива си това, което имаше Левски преди две години и Локо (Сф) миналата кампания. А разликата между двата тима в техния клубен рейтинг е драстично малка. Към днешна дата ЦСКА е с коефициент 14,250, а ловчанлии - с 16,250. Тези странни цифри, които мнозина небрежно подценяват, определят попадането в съответните урни "Поставен" и "Непоставен" и често са решаващи. Макар споменатият червен късмет да носи своите емблематични подигравки на съдбата от няколко години насам. При последното участие на ЦСКА в Европа, когато на пръв поглед тимът на Стойчо Младенов имаше шанс за нещо съществено, армейците изтеглиха Тулуза. Французите оглавяваха групата на непоставените отбори, а продължението е известно.

Какво да се каже за лятото на 2005 г., когато еуфорията от спечелената юбилейна 30-а титла у нас бе подплатена от хомогенен и готов за европейски подвизи отбор? Точно тогава УЕФА реши за първи и вероятно за последен път да допусне административно току-що превзелия върха европейски клубен шампион Ливърпул за участие в лигата. Но тимът на Рафа Бенитес почна от квалификациите. Още в навечерието на жребия бе ясно, че героите от Истанбул ще се паднат на ЦСКА

Общо взето армейците имат късмета на мухата, попаднала в лапите на американския президент. От милиарди подобни твари точно на нея й се падна да усети шамара на Обама.

Така, поради лошия си късмет, или заради Александър Томов, който не си плащаше масрафите, ЦСКА достигна до тази критична точка в ранглистата - 14,250. Миналогодишното отсъствие влоши ситуацията. Този рейтинг е сбор от постигнатото в последните пет сезона.

Реално, при първо място в класирането и съвсем лек късмет този сезон, ЦСКА можеше да има гарантирани 12 мача в Европа до Нова година. Повече, отколкото за последните три години накуп. Със слаби, малко по-силни и съвсем не страховити съперници. Със сигурност тимът щеше да натрупа по-голям актив от 14,250, който автоматично пада заради давност. През есента на 2004 г. коефициентът 14,250 бе постигнат с три равни мача - един със Стяуа и два с Омония (реваншът в редовното време завърши 1:1). Тази калкулация е далеч по-важна от факта, че червените не спечелиха своята 32-а титла на страната. Ако можеха 12 мача в Европа да се сравняват със златните медали в "А" група, виртуалната везна щеше да се килне, сякаш един срещу друг на нея са седнали слон и пеперуда

Но нищо от това няма да случи. Или поне не толкова лесно.

Ако ЦСКА влезе в груповата фаза на Лига Европа, трябва да натрупа много победи, за да излезе. И чак тогава ще стигне до тези минимум 12 мача. А сега просто предстои да гледа как това се прави от Левски. Лесно, падаш на едното място - отиваш директно в групите на другото. Много ми е любопитно дали някой измежду Димитър Борисов, Иво Иванов, Венци Живков, Пенко Пенков, Димитър Димитров и Любослав Пенев е отварял тази елементарна и достъпна статистика в края на миналия сезон и се е замислял за уникалния шанс. А и за последиците от изпуснатата титла. Имам сериозни съмнения, но да не гадаем. Вече всичко е минало и заминало.

Сега сме в настоящето, предстои близкото бъдеще на армейците в европейските клубни турнири. С него - и отговорът на въпроса дали званието "евробоецът на България" няма да стане неизменна част от миналото.

Добави ни в предпочитани източници в Google