Ура! Един падна, остават още поне няколко. Българският клубен футбол в ролята на мини-армия помете вече един противников войник. Вярно е,че той беше бая разпасан. Но пък и нашата армия не използва голяма част от своя боен арсенал. Съперникът бе отстранен само с едно подухване. Никакви танкове, бомби, оръдия, нито дори картечници или пушки. Е добре, един-два куршума бяха използвани, тъй като цели 45 минути врага се държеше на бойното поле и все пак трябваше леко да бъде ранен, за да клекне и после да бъде доубит.

Един падна, но битката тепърва започва. До крайната цел трябва да има още противникови жертви. Такива са суровите закони. В противен случай ти рано падаш в окопа, безславно и без никакви шансове истрорията да ти напише името на паметно място. Ставаш „Незнайният воин”. И утре, а другата седмица с нови подкрепления в нашите бойни редици, са нужни още и още добре проведени битки. Не само обаче ще се хабят много патрони, ще гърмят и трещят почти всички налични оръжия. Ще трябва обаче командирите да начертаят и добри и победоносни тактики и военни стратегии. Къде с хитринки, къде с масирана атака - задача минимум е да бъдат победени молдовската, азербайджанската и една измежду латвийската или северноирландската армии. На тези последните предстои да се разберат кой ще се изправи срещу притежаващите много повече военни медали български армейци.

Боят настана, тупкат сърцата ни, по-скоро от притеснение, ясни са и кои са нашите душмани. За да не се разраства тяхната армия, трябва да ги бием на всяка цена. Един падна, остават още няколко.