снимка: Sofia Photo Agency, Надя Коцева

Съвместна публикация на 7 дни спорт и Gong.bg

Представянето на ЦСКА в първия официален мач срещу Дери Сити вече предизвика достатъчно разнопосочни реакции. Първи бяха заглавията в множеството специализирани спортни сайтове у нас. Самите заглавия, с които започваха материалите за мача, вече представляват един нов тип анализ. В едно, при това не много дълго изречение, се излагат гледна точка, мнение, краен извод и едва ли не съвет за решение на дадения проблем. Именно тук, може би под влияние на първосигналната реакция бе сериозно подрязана главата на ЦСКА и повдигнат глобалният проблем за безобразната игра на червените.

А как всъщност трябваше да играе ЦСКА? И как от едно полувреме игра се прецени близкото бъдеще на отбора? Вярно, случва се рядко в живота, но едва ли на втория ден брак можеш да отсечеш, че него няма да го бъде и да го разтрогнеш. Или на втората минута да прецениш, че даден филм не струва. Има специалисти, които умеят точно това, но футболът е с по-специфична материя и доста често първоначалните впечатления са лъжливи. Едва ли е нужно да се припомня примерът със стартовия мач на България на световното в САЩ през 94-а. Заглавията и коментарите след краха срещу Нигерия не само не вещаеха нищо добро, но и вече бяха подготвили почвата за знаменито посрещане на летището, след което чистачките можеха да си правят вкусен и богат омлет за месеци напред. И какво се случи? Яйцата и доматите останаха в хладилниците. Те обаче се изпразниха от изпитата от кеф бира. Ами ако след първите мачове на Италия на почти всеки голям форум адзурите се отписваха като безнадежден случай, то обратът в представянето им щеше да води до доста конфузни ситуации във всяка една спортна редакция. Наистина, как всъщност трябваше да играе ЦСКА в първия си официален мач срещу Дери Сити? Ситуацията напомня много и поредицата от първите няколко загубени контроли. Майко мила, голямо вайкане падна и тогава.

А как игра Реал (Мадрид) в първата си среща? Срещу някакви араби. А Манчестър Юнайтед? И те като ЦСКА биха с един гол, ама преди това онези хлебарчици от Малайзия им мушнаха два гола. А как игра Ливърпул в първите си три мача? Не знам как игра, тъй като не съм ги гледал, ама не взеха ръка. Трябва ли да се продължава? И докога в България ще имаме невероятното самочувствие и убеждение, че футболните ни клубове трябва да се класифицират в някаква челна редица? Не, те вече са в общата и многолюдна каста на тимове, идващи от прилични страни като Словакия, Финландия, Словения, различните бивши съветски републики, Кипър, Австрия, Ейре, Северна Ирландия. И все от този род.

Ние сме тук, но с низходяща регресия. Под тази група са истинските аутсайдери. И сякаш постоянно изпитваме любопитство как е сред тях. Нещо все ни сърби да се наместим там. Иначе тази средна футболна класа в Европа се развива с бесни темпове. Там се строят хубави стадиони, работи се с деца, има правилна трансферна политика, влагат се разумно средства, държавата помага. Там не се създават истерии, ако техен отбор отпадне от евротурнир, там просто опитват следващия път да се получи. И се получава. Няма смисъл за пореден път да се изреждат няколкото получени резултата от началото на еврокампанията до момента. Тъй като те ще продължат и за в бъдеще. Но ако български тим отстрани един от най-постоянните участници в Шампионската лига - Розенборг, както това стори никому неизвестният азерски Карабах, то той ще бъде вдигнат извън границите на земното притегляне. За да се срути след това при първия неизбежен провал.

Нека зададем и чисто спортно-технически въпроса: как трябваше да играе ЦСКА, освен по начина, по който всъщност игра срещу Дери? Чисто нов отбор, първа официална среща, 8 от титулярите с дебют в европейски клубни турнири, млад треньор, също с дебют в Европа, психологическо напрежение вследствие на простотията от миналото лято, лишила ЦСКА от участие в лигата. И още - безспорно не някакъв страховит тим отсреща, но с приличен международен опит, корав, здрав, перфектен тактически (А тактиката на гостите беше от ясна по-ясна: "Всички в окопа!"

И те ритаха яката топката). Ами тези елементи са напълно достатъчни, за да се очаква една трудна победа за армейците, и то точно в качеството им на домакини. Победа в диапазона 1-2 чисти гола. Както всъщност се и получи или можеше да се получи. Един допълнителен гол едва ли променяше картинката. А с колко гола трябва се бие този тим? 5, 6 или 7? От къде на къде? И на каква база? Било то футболна или обществено-битова. Ами преди близо три десетилетия и малко преди да изиграе емблематичния си мач срещу Ливърпул, звездният тогава тим на ЦСКА едва отстрани северноирландския Гленторан. С един гол общ резултат. Но после се написа историята. И никой повече не се сети за предходните мъки. А помните ли началото на скорошния европоход на Левски? Гостуването на някой си Публикум завърши с призиви от колеги УЕФА да забрани административно участието на сините в Европа. Последва четвъртфинал. Примерите са далеч повече от четирилистните детелини на ирландския остров. Там, където ЦСКА отива за втория си официален мач този сезон.

Всъщност отборът на Любо Пенев има реалната възможност да повтори ситуацията с Черно море от предишния кръг. Трудна домакинска победа с 1:0 и далеч по-разкрепостена игра в реванша, донесла и по-убедителната победа. При това сравнението между варненци и армейци относно сработеността на състава и опита е нелепо. Ако този път не се получи, което не е за изключване, тогава ще му мислим. Сега от много мислене и чудене как по-бомбастично да се опише "срамната" победа на ЦСКА няма полза. Нека запазим куршумите в патрондаша. Добави ни в предпочитани източници в Google