Съвместна публикация на Gong.bg и „7 дни спорт”
В събота, докато се връщах от Кюстендил, от безличния мач на ЦСКА срещу Пирин, вече си мислех как заслужено червените трябва да бъдат малко понакъдрени. Треньорът им Любослав Пенев даде допълнителен стимул за това, като отправи може би най-драстичната критика срещу отбора, откакто го пое в началото на годината. Пък и още бяха пресни призивите на Мартин Петров, който с плам в очите вдигна стартовото флагче към журналистите: "Айде, знам, че ще ни критикувате!" Ами да, защо не? Нали това ни е работата - един ден да критикуваме, един да хвалим. На вас (футболистите) също това ви е работата. Един ден вкарвате повече голове и биете, друг ден - не вкарвате и падате. Само дето при нас има коректори, монтажисти, материали на запис и част от грешките се коригират. На терена това е невъзможно и личи много.
Но да се върнем на пътуването от Кюстендил. Част от материала вече бе в главата ми, повлиян и от емблематичния призив на Тодор Живков: "Приземяване, приземяване, приземяване..." Но докато слушах радиокоментара на дербито Левски - Локо Сф, сметките се пообъркаха. Щях да изпадна в неловката и глупава ситуация да сложа ЦСКА на кръста, а в същото време след този кръг в "А" група те реално увеличиха преднината си пред вечния съперник. Въпреки това критиките си струват, защото червените показаха повече от притеснително поведение в навечерието на два от най-важните и възлови мачове за цялата година. Решителни като насока в първенството и в група "Е" от Лига Европа. Но мисля, че това бе възможно най-удачният момент за споменатото приземяване. Момент - полезен и безболезнен. Шампионатът е в самото си начало и всичко може да бъде наваксано. А все още е трудно да се прецени дали заелият също така челна позиция Черноморец е подценяван или надценяван. Но за "А" група и предстоящият развой тепърва ще се говори и пише много. Дори месеци наред и през 2010 година ще обсъждаме кой бил, кой паднал, кой легнал и кой станал прав. Дали през следващата година ще обсъждаме актуални неща за европейските турнири с българско участие вече е съвсем друга тема. На която трудно може да се заложи. Дори издигналите се в мечтите си на нивото на трансатлантическите полети червени привърженици бяха принудени да снижат височината. И да застинат в трепетно очакване. Ето как обаче темата се завъртя като пумпал. Реално през миналата седмица казахме едно грамадно "Чао, България!". Не на родния футбол, той остава в играта и с локалното си първенство и неговия интересен развой в началото. И с двата си европредставителя. България като национален отбор. Махаме за голямо и продължително "довиждане", тъй като, както и да го погледнем, следващият момент, когато ще има каквото и да е задвижване или повишаване на интереса към държавния ни тим и нашите скъпи лъвчета, ще бъде точно след една година! Дванадесет месеца забвение, отлив на какъвто и да е медиен и зрителски интерес. А да, на 7 февруари ще разберем кой няма да можем да бием по пътя за европейското в Полша и Украйна. Ще има два-три дни интервюта, закани, анализи. И пак ще зачакаме подновяването на първенството или ще си приказваме за някоя контрола в подготовките на Левски, ЦСКА, Локо Сф, Черноморец или Литекс. Или за това дали Ботев ще успее да стартира пролетния дял? Такива работи. Е, до първия официален мач през есента ще има една-две контроли, които, ако са на "Васил Левски" и са срещу Естония или Молдова, ще съберат хора колкото за пет курса в асансьора на ул. "Цар Иван Асен II" №26, в сградата на БФС. А той е прекалено малък и тесен. За да сме до края коректни към съдбата, може да се надяваме отнякъде да се появи новият Рони Розентал, който така да преобърне ситуацията в настоящата ни квалификационна група, че да ликуваме накрая. Но когато подобно нещо сънуваме в пет от последните шест големи първенства, то сънят ни приключва все по-внезапно и неприятно. Важното днес, тази седмица е, че продължаваме да мечтаем. Вярно, без участието на Учителя мечтател, но какво да се прави - кръговратът няма прошка или почивен ден. Ние си хващаме ЦСКА и Левски под мишничка и казваме: "Здравей, Европа!". Може отстрани да изглеждаме малко като вечно весели лудички, ама какво друго ни остана? Часове след като Любо Пенев призна, че отборът му е спечелил едната точка срещу Пирин, а не е загубил две и след като на Герена официално се роди поговорката: "По желязо лази, Левски гази. Що е то?", ние пак сме весели. И общо взето, много не ни пука какво ще се случва на "Ел Мадригал", на "Олимпико" или на "Котидж". Хубавото е, че очакваме да бъде весело, шарено, европейско. А привикването към болката от евентуалните загуби, които в определена доза са неизбежни и предстоят, би трябвало да ни е дало по-трезв поглед върху нещата. Левски си стана шампион пролетта и заслужи правото с едничка победа над разбития впоследствие от Базел като тиква на пюре с осем гола азерски Баку да играе мачове в Европа до Коледа. ЦСКА също така повече от заслужено (хайде да не почваме пак) ще му прави компания по същото време. Идеята бе да се попадне в тези групи, сега очакваме излизане от тях. Дали обаче не излязохме вече от сферата на реалните преценки? И не е ли по-добре да си помахаме с ръка, да кажем още веднъж с кеф: "Здравей, Европа!". Пък ако се наложи да махаме и в началото на следващата година - няма проблем. Махането от нас! Победите от вас! Какво да се прави - кой както се уреди. Важното е, че стартираме седмицата в шеги и закачки.
Добави ни в предпочитани източници в Google
