Две нови спортни дисциплини измислиха родните ни грандове. И двете са разновидности на популярната тласкане на гюле. Левски направи първи неуспешен опит на „оттласкване от дъното“. ЦСКА се пробва все по-успешно в „потъването на гюле“.

До този момент „сините“ с небивала успеваемост дълбаеха пясъка. Снощи в Залцбург краката им се отделиха за кратко, но после земното привличане пак ги закова при дънните риби. Оттук-нататък тренировките на Левски би трябвало да протичат основно по следния начин: Гонзо нарежда на играчите да щутират последователно от 30, 20, 10 и 1 метър разстояние от вратата. Докато някой я уцели. Защото до този момент те успешно мерят красивите трибуни на европейските стадиони и грозните писти на нашите. Белким някой някога ритне във вратата. И да не забравя - да се пита УЕФА дали гредите не могат да се отстранят от правилника. Врати без греди, ако е възможно...Другото упражнение трябва да бъде центрирания и удари с глава. До този миг не знаем как се справят „сините“ с този компонент от играта, за да дадем оценка. И задължително през зимния трансферен прозорец да бъдат привлечени високи, снажни и физически силни футболисти. Без значение от техните постове.

ЦСКА бе надборен, надскочен, надтичан и, ако ми позволите новия глагол, „надкомбиниран“ от Базел. Изобщо надигран по всички показатели. Трябва да ви призная, че докато гледах мача, си мислех, че нашите грандове би следвало да изглеждат именно като швейцарците снощи. Така си ги представям в моите много-много оптимистични мечти. А междувременно ЦСКА потъва надолу като гюле. Любо Пенев усети тенденцията навреме, но засега не може да я стопира. Даже отдолу, на дъното, от сегашната червена позиция вече се вижда нещо синичко.

А иначе и Левски, и ЦСКА са убедително последни в групите си. Там им е мястото!

Добави ни в предпочитани източници в Google